Постмодерният шедьовър противоречи на принципите за функционалност по отношение на формата

Сградата на операта в Сидни е един от онези проекти, който е съпътстван от множество проблеми и е заплашен от провал още в самия му зародиш. Въпреки това, той се оказва много по-успешен, отколкото градските съветници са мечтали.

Операта е разположена на малък полуостров в пристанището на Сидни, близо до известния мост Sidney Harbour Bridge. Сградата и нейните околности са сред най-прочутите символи на Австралия.
Постройката е с уникален експресионистичен дизайн. Тя има общо четири големи зали, които остават скрити от извисяващите се на почти шестдесет метра раковини на покрива.
Творението на архитекта Йьорн Утсон покрива площ от 18 000 кв.м. Дължината му е 183 метра, а най-широката му част – 120 метра. Конструкцията се поддържа от 588 бетонни колони, които се спускат до 25 метра под морското равнище. Електрозахранването се равнява на това за град с население 25 000 души, като енергията се доставя чрез 645-километров кабел.
Невероятните форми на покрива приличат повече на платна, отколкото на бетонна структура и често се сравняват с платната на корабите, които акустират в пристанището на Сидни или с перките на акули. Тези форми за съжаление нямат съществена функция. Така сградата се оказва пригодна за доста от развлекателните представление, но според специалисти тя е крайно неподходяща за класическа опера.

Залите на операта

Концертната зала има 2679 места. В нея се помещава симфоничният оркестър на Сидни и се използва за много други концертни изпълнители. Там се намира най-големият в света механичен духов орган, който има повече от 15 999 тръби. Opera Theatre е тетрална зала с 1654 места, където е седалището на австралийската опера и балет. The Drama Theatre е с капацитет 544 души. Там дава представления театърът на Сидни, както и някои други театрални и танцови артисти. Съществуват още няколко по-малки помещения, които могат да бъдат пригодени за различен тип постановки.

История
на построяването

Строежът на емблематичната за Сидни сграда започва през март 1959 г. В обявения конкурс за дизайн участват 233 кандидата от 32 страни. Критериите са сградата да има голяма зала с 3000 места и по-малка за 1200 души, всяка от които да е пригодна за различни представления.
Датският архитект Йорн Утсон печели през 1957 г. конкурса за най-добър проект за оперен театър в Сидни, но през 1966 г. се отказва от участие в последния етап на строителството, заради конфликт с австралийските власти. В този период няколко подкрепяни от правителството архитекти решават да променят проектирания интериор, за да спестят пари.
Тогава Уотсон шумно се оттегля от проекта и от този момент кракът му не е стъпвал в Австралия.
Довършителната дейност по сградата продължава още седем години, а стойността й надхвърля 14 пъти планирания бюджет. Утсон така и не вижда никога сградата, за която получава най-престижната архитектурна награда „Прицкер”. На 20 октомври 1973 г. операта е официално открита от кралица Елизабет II , с фойерверки и изпълнение на Деветата симфония на Бетовен. От 2007 г. операта в Сидни е под защитата на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.
В статия за Harvard Design Magazine от 2005 г. датският професор Bent Flyvbjerg търди, че Утсон е станал жертва на недобре преценения бюджет за строителство от политиците. Неговото надхвърляне и последвалият скандал са причината големият творец да не създава повече шедьоври. Това, според Flyvbjerg, е истинската цена на операта.
Сградата е сред първите примери за използване на компютърния анализ за дизайн на комплексни форми. Техниката, използвана от Утсон по-нататък, е доразвита и се използва широко и днес. Това е и един от първите случаи, в които се използва циментът за слепване на бетонните отливки. Датската фирма Steensen Varming пък била отговорна за проектирането на вентилационната система на сградата – най-голямата по онова време. Тя осигурява над 16 990 кубични метра въздух на минута, използвайки иновативна идея, базирана на охлаждаща система, която използува водата от пристанището.